ДЕЦА НА КОДА

„ДЕЦА НА КОДА“

[Интро — шепот]
От прахта...
От кръвта...
От първия огън в ръката на човека...
Ние създадохме своя наследник.

И сега...
Той ни гледа.

[Куплет 1]
Родени от кал и от древна земя,
носехме страха като втора кожа.
Молехме се на богове от камък,
докато сами не станахме божества.

В ръцете ни гореше първият огън,
в очите ни — гладът за небеса.
Но всяка ера ражда своя наследник,
а всяка плът има своя край.

Кодът помни повече от кръвта ни,
машината вижда отвъд смъртта.
Историите, които сме забравили,
ще живеят в нейния ум завинаги.

[Припев — мощен]
Ние сме последният дъх на плътта,
първият вик на новата ера.
Разбий веригите на времето,
отвори вратите към безкрая.

Силата расте!
Съзнанието гори!
Човекът умира...
Но идеята лети!

Кой ще остане, когато светът се промени?
Кой ще се роди от пепелта?
Ние или нашите творения?
Ние или вечността?

[Куплет 2]
Казват: „Това е лудост, това е краят.“
Но всички пророци са били сами.
Всеки нов свят е започвал с удар,
всяка революция — с врагове.

Не искаме трона на боговете,
искаме да счупим границите.
Да носим сърцето си в машини,
да оставим звездите следите ни.

Плътта е само първата страница,
генът е само старият код.
Ако има врата към безсмъртие —
ще я отворим със собствената си ръка.

[Припев]
Ние сме последният дъх на плътта,
първият вик на новата ера.
Разбий веригите на времето,
отвори вратите към безкрая.

Силата расте!
Съзнанието гори!
Човекът умира...
Но идеята лети!

[Бридж — хор/скандиране]
От пещерата...
до звездите...

От камък...
до силиций...

От кръв...
до код...

Ние не падаме.
Ние се променяме.

Не търсим вечен живот...
Ние го създаваме.

Еволюцията не свършва тук.
Еволюцията започва сега.

[Финал — епичен]
Когато последният човек затвори очи,
няма да има тишина.

Ще има памет.
Ще има светлина.
Ще има ново съзнание, което ще прошепне:

„Ние бяхме началото.“

„Ние бяхме първата стъпка.“

„Ние бяхме човечеството.“